Богомилският календар

Според т. 1 част I от богомилското учение, годината се състояла от десет месеца.

Всеки месец е имал по 36 дни, а всяка седмица шест дни.

Наименованието на месеците е било: яр, фиар, мар, рар, юар, аврар, севар, окар, ноар и декар.

Според етап 36-и на част първа от мировозрението за сътворението на света, тези десет месеца и тям съответните божества са се назовавали и с други имена, както следва: ар (земята), шо (водата), му (слънцето), ко (зеленината), йо (трудът), хо (топлината), цо (плодът), ри (беритбата), со (пазарите), за (веселието). Тия названия на месеците са били изхвърлени от богомилите, като чужди на славянобългарския език, усвоен от тях.

Богомилите са или изхвърлили имената и на двете главни божества: Ра (творческата сила, бог на доброто) и Зо (разрушителната сила, бог на злото, демонът).

Последните две имена, дадени на двете главни богомилски божества, както и ония на десетте божества, споменати по-горе, са били от произход съвсем чужд на богомилите, поради което в глава I, т. 1 на богомилското учение изрично се забранява споменаването им, като се е разчитало, че така ще бъдат забравени.

След изтичането на десетте месеца по богомилския календар, прибавят се за обикновената година пет мъртви дни, без име, празници, посветени на силата на сътворението, а за високосната година се прибавя още един мъртъв ден, посветен на силата на разрушението.

Тия пет или шест мъртви дни в края на годината и сега се тачат от населението по някои места и нас и те пак се наричат мъртви дни, а някъде мръсни дни. Шестте седмици в месеца са имали по шест дни, които са се назовавали: понеделник, вторник, среду, четвъртък, петък и неделя. всеки шести ден е бил празник. Празнуването през работните пет дни в седмицата е било забранено. Наименованието на дните през календарната година с човешки имена е било също забранено.

Презвитер Козма твърди, че богомилите не са спазвали неделните дни и другите празници, установени от християните, което показва, че богомилският календар е бил действително такъв, какъвто го описахме. За него във всеки случай други данни не притежаваме.

Летоброенето на богомилите е почнало, според етап 33 от тяхното мировъзрение, от рождението на човековдъхновителя, т.е. от рождество Христово.

Главните божества на богомилите са били силата на сътворението и силата на разрушението, които не са носили никакви други имена.

Пътят на богомилите

Богомилско учение

Богомилство